„Я СТАЛИНА РУГАТЬ ПЕРЕСТАЮ...”
Виктор Фёдорович Боков (1914-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕСТАВАМ ДА РУГАЯ СТАЛИН АЗ
Преставам да ругая Сталин аз!
Не тръгвам към Сибир заради него.
С позиция по-друга вдигам глас:
Не го коря! Той удържа победа.
Той управляваше със свит юмрук,
със злато бе на знамена извезан.
Хулителите му си хленчат тук,
но глух сега, за дело бе полезен!
Аз неговия сив шинел видях,
за времето ни неотменен символ.
Че не е имало при нас, разбрах,
човек по-самовластен и по-силен.
И Петър някога стрелците сам
екзекутираше, без съд да вика.
Забравихме това, но още, знам,
за Петър званието е Велики!
Ударения
ПРЕСТАВАМ ДА РУГАЯ СТАЛИН АЗ
Преста́вам да руга́я Ста́лин а́з!
Не тръ́гвам към Сиби́р заради не́го.
С пози́ция по-дру́га вди́гам гла́с:
Не го́ коря́! Той удържа́ побе́да.
Той управля́ваше със сви́т юмру́к,
със зла́то бе́ на знамена́ изве́зан.
Хули́телите му си хле́нчат ту́к,
но глу́х сега́, за де́ло бе́ поле́зен!
Аз не́говия си́в шине́л видя́х,
за вре́мето ни неотме́нен си́мвол.
Че не́ е и́мало при на́с, разбра́х,
чове́к по-самовла́стен и по-си́лен.
И Пе́тър ня́кога стрелци́те са́м
екзекути́раше, без съ́д да ви́ка.
Забра́вихме това́, но о́ште, зна́м,
за Пе́тър зва́нието е Вели́ки!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Виктор Боков
Я СТАЛИНА РУГАТЬ ПЕРЕСТАЮ...
Я Сталина ругать перестаю!
В Сибирь из-за него я не поеду.
Я на другой позиции стою:
Зачем ругать? Он одержал Победу.
Он правил нами, пальцы сжав в кулак,
Он золотом на всех знамёнах вышит.
Хулители его теперь скулят,
Но Сталин сделал дело, он не слышит!
Я видел его серую шинель,
Воспринимал её как символ века.
Я думаю, что не было сильней
Во всей державе нашей человека.
А Пётр когда-то сам казнил стрельцов
И находил для этого улики.
Забыли это всё в конце концов,
Но не забыли званья Пётр Великий!
1998 г.
---------------
Руският поет, писател и изследовател на народното творчество Виктор Фьодорович Боков (Виктор Фёдорович Боков) е роден на 6/19 септември 1914 г. в с. Язвица, Сергиево-Посадски район, сега Загорски район на Московска област. Завършил е литературния институт „Максим Горки” в Москва (1938 г.). През 1942 г. е призован в армията. Арестуван е „за разговори”, осъден е от военен трибунал и от 1942 до 1947 г. прекарва в ГУЛАГ. След освобождаването му е приет в Съюза на писателите на СССР, бил е член на ръководството (от 1985 г.) и член на Централната ревизионна комисия на съюза (1986-1991 г.), участва в редколегията на в. „Литературная Россия” (1985 г.), член е на Висшия творчески съвет на Съюза на писателите на Русия (от 1994 г.). Автор е на книгите „Яр-Хмель” (1958 г.), „Заструги” (1958 г.), „Над рекой Истермой” (1960 г.), „Весна Викторовна” (1961 г.), „Ветер в ладонях” (1962 г.), „Лирика” (1964 г.), „На Дону” (1965 г.), „У поля, у моря, у рек” (1965 г.), „Избранная лирика” (1966 г.), „Лето-мята” (1966 г.), „Алевтина” (1968 г.), „Свирь” (1968 г.), „Избранное” (1970 г.), „Когда светало” (1972 г.), „Стихотворения и песни” (1973 г.), „Избранные произведения” (в два това, 1975 г.), „Три травы” (1975 г.), „В трёх шагах от соловья” (1977 г.), „Лирика” (1977 г.), „Луговая рань” (1978 г.), „Ельничек-березничек” (1981 г.), „Стихотворения” (1982 г.), „Собрание сочинений” (в три тома, 1983-1984 г.), „Стёжки-дорожки” (1985 г.), „Про тех, кто летает” (1986 г.), „Весенние звоны” (1989 г.), „День за днем” (1991 г.), „Стою на своем” (1992 г.), „Около дома” (1993 г.), „Любовь моя Россия!” (1994 г.), „В гостях у жаворонка” (1994 г.), „Боковская осень” (1996 г.), „Россия в сердце не случайна” (1997 г.), „Травушка-муравушка” (1997 г.), „Стихи из Переделкино” (1999 г.), „Чистый четверг” (2001 г.), „Амплитуда” (2002 г.), „Повечерье” (2002 г.), „Лик Любви” (2004 г.) и др. Умира на 15 октомври 2009 г. в Москва, погребан е на Переделкинското гробище.